Развитие и разбиране на детето в начална училищна възраст

Европейците, а и не само те, са склонни да разделят живота на три големи възрасти: детство, зряла възраст и старост. От тях, детството е най-добре проучено. В него (продължава 20 години) се случват много повече важни събития влияещи физически, психически и социално на индивида, отколкото в останалите две възрасти. Поради това, този период, е разделен на двойно повече възрастови периоди:

  • развитие до 3 години – включва периодите – новородено, бебе и ранно детство
  • предучилищно детство – възрастта от 3 до 6 години
  • средно детство – възрастта от 6 до 12 години
  • ранно тийнейджърство – възрастта от 12 до 16 години
  • късно тийнейджърство – възрастта от 16 до 20 години.

В нашата страна, за детето от 7 до 12 години се казва, че е в начална училищна възраст, тоест в периода на средното детство. През този период детето се чувства добре в своите три жизнени свята – семейство, училище, връстници.

Ще разгледаме няколко характерни промени на детето през този период:

1.Познавателният потенциал на 7-годишното дете

  • скокообразно нарастват възможностите на вниманието. Детето вече е способно да се съсредорточи около 10 минути. Макар и за кратко успява да върши две неща едновременно. Децата имат нужда от постоянна смяна на заниманията и ако това не става бързо, у тях може да възникне скука и агресивност. Затова, всякакво планиране на дейности, трябва да включва бърза смяна на заниманията и след 3-4 часа, най-много, децата да бъдат оставени в неструктурирано време (като при игра).
  • започват да се изравняват възможностите за преднамерено (волево) и непреднамерено запомняне. Все пак, на децата им е по-лесно да помнят наизуст, отколкото по смисъл. Повишава се краткосрочната памет. Седемгодишното дете може да съставя добър разказ по картинки.
  • Децата има богат житейски репертоар и познават детайлно своето ежедневие.
  • Мисленето става по-гъвкаво и широко. Разбират интуитивно свойствата на числата и числовия ред.
  • Логизирането на мисълта едва сега започва. Доминират образите и представите. Затова децата се увличат по анимация и обичат книжки с много картинки.
  • Момичетата изпреварват момчетата в словесните си постижения, а момчетата се ориентират по-лесно в пространството и се справят по-добре с математическите задачи.
  • Доста често децата в 1 и 2 клас пишат огледално букви, което се обяснява с нестабилната им ляво-дясна ориентация. Пространственото възприятие в цялост все още не е добре оформено.
  • Нарасналият когнитивен потенциал на 6-7 годишното дете го прави годно за систематично обучение.
  • Ускорено развитие на волята – изглежда, че главният фактор за това е цялостната организация на училищното обучение. В нея детето разрешава възникнали вътрешни конфликти между „искам“ и „трябва“ в полза на „трябва“.
  • Зараждат се и се развиват преднамерената памет, преднамереното внимание, наблюдението, писмената реч.
  • Изключително важна за цялостното развитие на детето е писмената реч – изразявайки мислите си в написан текст, детето създава безконтекстно изказване, така че намерението и ситуацията да присъстват адекватно в писмения текст, а не да се подразбират, както е обикновено в устната реч.

2.Социална ситуация 

  • Социалната ситуацие на развитие се сменя – от семейството, където на детето е отредено привилегировано място, към партньорството в класовия колектив. Там рядко има центрираност върху отделен индивид и е нужна координация на гледните точки и на интересите.
  • За пъвокласника се отварят другите два жизнени свята – връстниците и училището. В този етап на детството училището доминира в ценностите на ученика. Това не би могло да стане без нагласата и подкрепата на родителите. Ако в началните класове, в детето възникне конфликт между ценностите на училището и на семейството, той в повечето случаи се разрешава не в полза на училището.
  • Обичайно, в семействата с малки ученици, темите от училище се дискутират вкъщи. Затова, учителят трябва много да внимава какво говори пред децата, тъй като казаните (особено с категоричен тон) неща, освен че се загнездват трайно в детското съзнание, могат да породят и конфликти с родителите при разлика в гледните точки.
  • В повечето случаи, репликите на учителя са за добро – за една или няколко години той става голям авторитет в очите на децата, нерядко надвишаващ родителския. Това може да се използва за приобщаване на детето към по-широките културни пластове на обществото.

3.Развитие на мотивацията

  • В мотивите си детето все още е твърде свързано с възрастните. То ходи на спорт, защото така искат родителите му и цени не толкова заниманията, а това, че те се харесват на майка му или друг значим възрастен.
  • В училище, обикновено, детето върши неща, за да спечели одобрението на учителя. Собствено-познавателните мотиви започват да се утвърждават след 3. клас.
  • При 6-8 годишните деца, лидерството в групите се мени според ситуацията, а след 10 годишна възраст едни и същи деца се изявяват като водачи в различни дейности.
  • В края на средното детство се наблюдава тенденция за подбор на приятелите по душевно сродство. Тогава децата започват да схващат близостта като траен ангажимент, а не така, както при едно 7-годишно дете – днес съм приятел с един, утре с друг.

4.Самооценката на детето

  • Ако значимите възрастни дават високи оценки на детето, хвалят го и му вярват, то ще проявява самочувствие, повишени претенции и ще мисли за себе си като заслужаващо уважение и внимание.
  • При незачитане, недоверие и непрестанни упреци, то не очаква от себе си успехи и не полага усилия за постигането им.
  • За да повярва детето в себе си, е нужно първо значимите възрастни да го направят.
  • През средното детство детето постепенно изживява егоцентризма в речта, в мисленето и в социалните взаимоотношения.
  • Възниква способността да се заема гледната точка на другия.
  • Нараства склонността за сътрудничество с връстниците.

5.“Практици“ и „теоретици“ през средното детство

В тази възраст се забелязва обособяването на два типа личности по отношение на доминиращата си ориентация:

  • към „правене на неща“ – условно ги наричаме практици
  • към разбиране на света в неговата истинна определеност – условно ги наричаме теоретици.

За двата типа е нужна различна форма на учебен процес, а дори и на учебното съдържание. Предполага се, че двата типа се запазват и след средното детство, защото изразяват основни склонности на човешките индивидуалности.

В заключение, можем да обобщим три фундаментални групи умения, които началното училище развива в детето и те ще са основата за развитието му в бъдеще:

  1. грамотността – като средство за приобщаване към пластовете на общочовешката и национална култура;
  2. научните понятия – като средство за създаване на истинна картина за света;
  3. волята – като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват трудности и пречки от всякакво естество.

Тези три типа компетентности са най-важните предпоставки детето да стане добре адаптиран гражданин в обществото, в което живее.

Advertisements